Няма вселена, в която животът на Марс да е по-лесен от този

Няма галактика, в която животът на Марс да е по-лесен от този на Земята през следващите милиард години. С други думи – няма по какъв начин да изоставим планетата, затова би трябвало да я спасим, съобщи още особено пред „ 24 часа “ доктор Гавин Шмид – директор на Института за космически изследвания на НАСА Goddard

 

– Г-н Шмид, през последните месеци светът означи рекордни горещи талази, сблъска се с пагубни наводнения, мощни урагани и опустошителни горски пожари. На какво се дължат тези аномалии, “полудя ” ли климатът?

– Климатът се трансформира, на този стадий сме гo затоплили с малко над 1°. Tова лято беше най-горещото в историята и имаше доста топли лета съвсем на всички места в северното полукълбо. Тези предпоставки вършат по-голяма вероятността да има горещи талази, интензивни превалявания, само че и противоположното – изсушаване. Когато не вали, почвата изсъхва и има по-голям риск от горене. Затова би трябвало да се обърне внимание на така наречен пожароопасно време, т.е. да е горещо, изсъхнало и прохладно. И когато имате тази композиция и съществуването на нещо, което да гори, тогава съвсем всичко може да провокира пожар – човек, ел кабел, тенденциозен палеж или гръмотевица. Не изменението на климата предизвиква пожарите, само че то способства за събитията, при които те могат да станат по-разпространени, по-вредни и по-интензивни. Когато вършим разбор на аргументите за пораждане на пожари, откриваме ролята на изменението на климата съвсем на всички места.

– Трябва ли обществата по света да вземат още по-сериозни ограничения поради климатични катаклизми? Питам ви, защото съгласно проучване жегата е умъртвила 61 000 души в Европа м. година, хиляди са и жертвите на наводненията и пожарите.

– Разбира се. Трябва да станем по-устойчиви по отношение на климата и да помислим за инфраструктурата, да укрепим оборудванията, като ги отдалечим от морското ниво. Да помислим къде се намират заливаемите територии и свлачищата, както и за уязвимостта от пожари. Така можем да смекчим въздействието на доста неща, можем да приспособяваме някои от тях, само че до момента в който не овладеем казуса с изменението на климата, на процедура ще би трябвало да се приспособяваме към все по-лоши условия, а това не е стабилно.

– Преди седмици в България стана доста известно мнение на задгранични учени, че лятото на 2023 година ще бъде най-хладното до края на живота ни. Какви лета светът би трябвало да чака оттук насетне?

– Трудно е да се планува едно лято за година напред. През 2023 година доста неща вървят в една посока, заради което имаме доста топло лято, само че това е въз основата на повишаващи се температури. През идната година към момента ще имаме Ел Ниньо (топлото течение в Тихия океан, което въздейства на международния климат – б.а.). То ще окаже по-голямо въздействие напролет на 2024 година, може би малко през лятото. Не знам дали може да се планува в действителност добре кое последващо лято ще бъде толкоз топло или по-топло от миналото. Мисля, че 2024 година като цяло евентуално ще бъде по-топла от тази, само че фактът е, че в случай че не овладеем измененията в климата, това ще бъде едно от най-хладните лета през идващите стотици години. Причината е, че с всяко последващо десетилетие ще се следи по-голяма смяна, до момента в който не понижим въглеродните излъчвания до нула.

– В България, а и в други елементи на света през последните години от ден на ден виждаме по какъв начин есента и пролетта стават по-кратки. Възможно ли е скоро да останат единствено два сезона – лято и зима?

– Това зависи ненапълно от мястото, на което се намирате. Но преходът сред чувството за зима и “О, боже, към този момент е лято ” се случва в действителност бързо.

Наблюдаваме удължение на вегетационния интервал в Северното полукълбо с няколко седмици от двете страни – пролетта настава по-рано, а есента продължава до по-късно.

А и самата зима е приблизително по-мека, в сравнение с преди 50 или 100 година Що се отнася до снега, е малко по-сложно. Но от температурна позиция зимата в действителност се затопля малко по-бързо, в сравнение с лятото. Така че към този момент няма да виждате постоянно зимите, които са преживявали вашите родители или бабите и дядовците ви.

Всичко се трансформира, по тази причина и сезоните се сменят. Така че, каквото и да е времето в София, може би към този момент сте се преместили дейно с няколко градуса и в този момент ще се преместите с още няколко. Така че след време ще бъдете като Истанбул и по-късно Бейрут – това е мястото като климат, към което сте се насочили.

– Наскоро бе доказано завръщането на климатичното събитие Ел Ниньо. Какви промени ще донесе то и какъв брой ще продължи?

– Ел Ниньо е едно от явленията, за които знаем от доста десетилетия. Успяваме да го предвиждаме авансово, което е отлично. Точно какъв брой огромно ще бъде то до края на годината, когато ще доближи своя пик, е малко неразбираемо. Според някои модели това ще бъде огромно събитие на Ел Ниньо, а други по-скоро плануват да бъде обикновено. Пикът обаче ще бъде през декември – януари, а последствията в останалата част на света ще доближат своя връх напролет – някъде в интервала сред февруари, март и април. Можем да предположим, че в огромна част от Северното полукълбо ще следим изключително топла пролет.

Що се отнася до преваляванията, множеството от тях, свързани с Ел Ниньо, са в Тихоокеанския район – Южна Америка, югоизточната част на Съединени американски щати, Индонезия, Австралия и други от този вид райони. Няма доста огромна телевръзка от метеорологични феномени, която да доближи до Европа.

– Как високите градуси се отразяват на океаните и какъв резултат това би имало върху живота там?

– Очевидно е, че високите температури в океаните, свързани с Ел Ниньо, са тъкмо в тропическия Тихи океан. И когато това се случи, а то става постоянно, е много опустошително за кораловите рифове да вземем за пример и други сходни. Но тези райони са привикнали, че на всеки към 40 година има мощен Ел Ниньо, който нанася огромни вреди на коралите, и им лишава известно време да се възстановят. Мисля обаче, че по-големият проблем са морските топлинни талази, които следим отвън тропическия Тихи океан – в Мексиканския залив, в тропическия Атлантически океан и на други места те са извънредно огромни, изключително в Атлантическия океан тази година. И те оказват доста трагично влияние върху коралите, които въобще не са привикнали с този вид температури.

– Кой е най-тревожният аспект на световното стопляне, който изисква незабавни и незабавни дейности, какво могат да създадат държавните управления?

– Правителствата могат да създадат доста неща. Говорейки персонално и разграничавайки се от федералното държавно управление на Съединени американски щати, за което работя – би трябвало да се оправим с изкопаемите горива, да спрем дотациите за изкопаемите горива, да се насочим към възобновимите енергийни източници, да подкрепим инфраструктурата за електрически транспортни средства – това включва електрически колела и скутери, както и леки и товарни коли и рейсове. Трябва да помислим за по-добър публичен превоз, за по-добри способи, по които енергийните компании да ръководят доставките на електрическа енергия, би трябвало да помислим за насочване и адаптиране към климатичните промени, би трябвало да влагаме в общностите.

Да им помогнем да видят какво следва и да изготвят проекти за справяне с измененията, а по-късно и да ги финансираме.

Има доста места, които са зле приспособени към климата. Как да помогнем на тези общности, които постоянно не са съдействали доста за казуса, само че все пак ще бъдат на първа линия, когато ще би трябвало да се оправим с него? Правителствата, гражданското общество и неправителствените организации, университетските среди и частният бранш имат голяма роля. Училищата, градовете и хората – всеки има своята роля.

Глобалното стопляне не е проблем, за който приказваме от тази седмица. И няма да изчезне след една, две или 10 година Ще приказваме за това и след 20, 30, 40 година Но се надявам да приказваме по какъв начин сме трансформирали посоката. Глобалното стопляне е проблем на века. И би трябвало да помислим за устойчиви способи да вършим проекти, които да надвишават да вземем за пример един избирателен цикъл или 10-годишния мандат на някой си началник в дружество.

– Разкажете малко повече за вашата работа в НАСА и какви решения за измененията в климата търсите?

– Основната ми научна роля е да обработвам наблюденията, които получаваме, да ги превръщам в симулации на климатични модели. Именно тях употребявам, с цел да ви кажа за какво нещата се трансформират и какво ще се случи. Правим прогнози, които, за жалост, в множеството случаи се сбъдват.

Като организация сме доста наясно със личните си уязвимости. В Съединени американски щати имаме доста разнообразни комплекси, множеството от които поради изстрелването на ракети са много покрай океана. Трябваше да помислим доста съществено за заплахата от повишаване на морското ниво и работим интензивно, с цел да се оправим с уязвимостта ни от горски пожари и наводнения. Планираме по отношение на личните си запаси, само че и използваме същите техники, с цел да помогнем на други хора. Разпространяваме детайлна информация за всички, които я желаят.

– Колко точни са актуалните климатични модели и кои нови технологии са най-обещаващи за битката с климатичните промени?

– За някои неща те са изцяло задоволителни и точни. Ако желаете да разберете обаче какъв тъкмо ще бъде лимитът на наводняване след 100 година в Букурещ, те не са задоволително положителни за това. Трябва да работим интензивно, с цел да разберем дали бихме могли да отговорим на сходен въпрос.

– След скептиците по време на пандемията от COVID-19 в този момент се появяват от ден на ден хора, които не имат вяра в световното стопляне. Как подхождате към тях и кои основни доказателства или причини намирате за най-ефективни?

– Скептичните хора не се усилват, а понижават, само че за сметка на това стават все по-гръмогласни, тъй като в обществените медии могат да имат по-силен глас. Те са по-силни не тъй като са повече, а тъй като хората провеждат обществените медии, с цел да могат да бъдат по-шумни. Всъщност те са относително малцина, само че понякога да вземем за пример избират някой от тях за президент някъде и това към този момент е проблем. В множеството случаи обаче тези хора са външна страна. Вместо да убеждаваме тях, е доста по-добре да се приказва със 70% от хората по средата, които знаят, че има проблем и постоянно го виждат тъкмо пред себе си, без да знаят какво да вършат. Усилията ни са ориентирани към хората, които имат същински въпроси, а не към тези, които по някаква причина в никакъв случай няма да бъдат удовлетворени от това, което споделяме.

– Анализирате климата с наблюдаване от Космоса. Какви знания или открития са станали вероятни с помощта на спътниците?

– Вече повече от 40 година слагаме дейно климатични датчици в Космоса и това революционизира визията ни за планетата. Преди да има спътници, никой даже не знаеше по какъв начин наподобява Земята от Космоса.

Имаше доста рисунки по какъв начин хората си я показват и всички те са ужасни. (Смее се.) Никой не знаеше по какъв начин наподобява, до момента в който не я видяхме. Нещо повече – визията ни беше неправилна на доста равнища.

Ние измерваме доста, доста разнообразни неща – радиацията, инфрачервената радиация, слънчевата радиация, измерваме равнищата на озона, температурите, влажността, ветровете.

Измерваме и гравитацията и аз намирам това за удивително. Имаме два спътника, сред които се движи лазерен лъч, който мери дистанцията сред тях. Докато обикалят, в случай че преминат през планина – планината има огромна маса и по тази причина гравитацията е малко по-голяма, те се доближават един към различен. А над океана гравитацията е малко по-малка, тъй че те се отдалечават един от различен. И до момента в който обикалят Земята, те откриват всички места, където гравитацията е по-голяма и където е по-малка, и по-късно вършат карта. Картата на гравитацията на Земята наподобява на континентите – тя е висока там, където планините са по-високи, и е ниска там, където океаните са по-дълбоки.

През годините успяхме да забележим измененията в гравитацията. А тя се трансформира, тъй като масата се движи. А каква маса се движи към Земята? Нейната вода.

Ледът се движи постепенно, само че когато се топи, се движи много бързо. Когато погледнете измененията в гравитацията, можете да видите, че губим маса в Антарктида, в Гренландия и цялата тази маса отива в океаните, увеличавайки морското ниво. Можем да измерим, че океаните се усилват. Ние в действителност можем да измерваме всевъзможни неща от Земята, които ни споделят по какъв начин се трансформира планетата.

– Някои хора и организации оферират човечеството да напусне Земята и да сътвори колонии на други планети като решение на провокациите, подбудени от изменението на климата и изчерпването на ресурсите. Какво мислите за тази идея?

– Всичко това е доста вълнуващо, само че на никое място във Вселената няма планета, която да е по-лесно място за живеене от нашата. Аз съм огромен почитател на проучването, само че няма галактика, в която животът на Марс да е по-лесен от този на Земята през идващите милиард години. Ако хората си мислят, че това е решение на казуса с изменението на климата, то те са доста комплицирани. С други думи – няма по какъв начин да изоставим планетата, по тази причина би трябвало да я спасим.

 

CV

Има бакалавърска степен по математика от Оксфордския университетПридобива докторска степен по приложна математика през 1994 г.Между 1996 и 1998 година е помощник на Националната организация за океански и атмосферни проучвания по въпросите за климата в Института за галактически проучвания на НАСАПрез 2004 година става част от Института за галактически проучвания Goddard, като от 2014 година е негов директорИма редица награди, измежду които и обща Нобелова премия за мир през 2007 г.През 2021 година става старши консултант на НАСА по въпросите на климата и е първият, отпред на тази позиция.

 

11° е  минималната  температура  през зимата в  ливанската столица

Ливан има средиземноморски вид климат. В Бейрут летата са топли, задушни, сухи и ясни, а зимите са умерено хладни, влажни и най-вече ясни. За разлика от България през студения сезон температурите варират от 12 до 20°, като рядко падат под 11.

Най-добрият месец за плуване е август, когато междинната температура на водата е 28°. Горещият сезон продължава 3,8 месеца – от 18 юни до 10 октомври. Зимата трае 3,3 месеца – от 11 декември до 20 март. Максималните температури в ливанската столица ще бъдат към 30 градуса до края на септември.

24chasa.bg